Повече от злочеста е участта на оцелелите Ботеви четници. След кървавия погром на Априлското въстание през 1876 г. е сформиран извънреден турски съд под председателството на Хакъ паша, с участието на прокурор, съдия-следовател и служебен защитник на четниците в лицето на българина Илия Цанов – първият официален служебен защитник в историята на България. Делото е прецедент в турската съдебна практика. На 8 юли 1876 г. извънредният съд започва разглеждането на делата в Русе. Обвинението иска смърт чрез обесване на 13 от подсъдимите, а за други петима – привременен затвор. Сигурни в изхода на делото, турците предварително са издигнали и 13 бесилки. Вместо очакваното прошение за милост Цанов произнася блестяща защитна реч на турски език, подкрепена със сериозни правни аргументи и призовава съда да не уважи искането на обвинението. Цели два часа, той защитава поотделно всеки един от подсъдимите. И успява – искането на прокурора за смъртно наказание отпада! Процесът приключва, без да е произнесена нито една смъртна присъда. Илия Цанов не само печели делото в турския съд, но и грабва симпатиите на европейските представители и журналисти на процеса. На 29 юли 1876 г. пред същия съд Илия Цанов защитава Кирил Ботев (брат на Христо Ботев), сина на баба Тонка – Никола Обретенов и други.Безспорен факт е, че турските комисии, които съдят въстаници, не са съдилища. Писанията в следствените протоколи нямат никаква правна сила, те са нищожни и имат за цел да сплашат българското население. Частична самостоятелност и справедливост проявяват извънредните съдилища в Русе и Търново, благодарение на отличната и безумно смела защита на адвокатите Илия Цанов в Русе и на Джовани Икономов в Търново. Правителството реагира незабавно и много остро, особено срещу присъдите в първия процес в Русе.  Пловдив, градът с най-много участници в Априлското въстание, дори няма служебни защитници. Целта била, никой да не избегне затвора.
„Съденето“ без процеси за политически деяния против турската власт се превръща в практика. Тя продължава и в следващите години. Двама от Ботевите четници – Георги  Мацин от с. Добринище и Сава  Вълчовски от с. Драшан, Врачанско са изпратени в каторга в Анкара и Цариград, без да са били подсъдими в нито един от трите процеса. Мурад V амнистира участниците в Априлското въстание. Указът влиза в сила от 30 юли 1876 г. Извънредните съдилища се закриват от 1 август същата година. Редовните наказателни съдилища ще съдят неамнистираните. От Ботевите четници остават да бъдат съдени Димитър Икономов от Троян, Спас Соколов от Тулча, Петър Ванков и Коста Апостолов от Свищов, и четирима задържани в софийските затвори. Преводач е Илия Цанов. След защитните му речи в двата процеса срещу Ботевите четници в Русе през лятото на същата 1876 г. турската власт изгубила доверие в него. Целият процес в София е само прочитане на присъдите. Наказанията им са определени от правителството, а Софийският окръжен съд ги оформя в присъда, наречена“сентенция 92″. Присъдата не е окончателна и осъдените имат право на апелативно обжалване. Презрителното отношение граничи с цинизъм. Предоставят им  жалбите заедно с Турския Наказателният закон, написан на арабски. За да им облекчи съдбата Илия Цанов, с риск да си навреди, им предава предварително подготвената жалба от тяхно име. Какво става по-нататък с Ботевите четници? Издадените присъди предвиждат тъмничен затвор, но не и смъртни наказания. В крепостта Акия – (Сен Жан Д’Акър) днешна Сирия са изтърпявали наказанията си: Никола Обретенов, Иваница Данчев, Димитър Тодоров (Димитрото), Петър Маринов, Сава Пенев, Тодор Минков, Йордан Недев, Прокопий Дянков, Кънчо Скорчев, Марин Петков Тунтата, Васил Рибаров, Пенчо Минчев, Кирил Ботйов Петков, Тодор Стойков, Димитър Николов, Стоян Заимов, Пенчо Стаменов и Руско Стоянов. Последните двама не издържали нечовешките условия на живот умират в  навечерието на Освобождението. В каторгата на Остров Самос са заточени : Димитър Икономов, Петър Ванков, Спас Соколов  и Стефан поп Димитров. В каторгата в Синоп, град в Азиатска Турция е изпроводен Христо Костов. В каторга в Мала Азия – Григор Костов Мацин. Изнурителна е съдбата на всички тях! Дневната им дажба не надвишавала 300 драма (равно на 960 грама) гол хляб и нищо повече! Оковани във вериги, каторжниците разбивали камъни. Сред набедените без съд е и Марко Бошнаков (Печеняков) от Враца, осъден на 5 години каторга в окови. Всички българи, участници в Априлското въстание, Ботевата, Патревата и Таньо-Стояновата чети, излежаващи наказания (каторга, затвор и заточение) със заповед на правителството от 1 март 1878 г. са освободени на основание чл. 17 от договора за примирието подписан между Русия и Турция, с който се прекратявали военните действия. След Освобождението почти всичките завършват живота си в мизерия и неизплатени дългове. Само т.н.“апостоли“ са на държавна служба и доживяват дълбока старост. Ст. Заимов описал геройствата си с големи подробности в 700 страници, Иваница Данчов си посвещава едва 130 страници, но ги издава два пъти. А най-скромен се оказва Н.Обретенов със 102 страници. От 208 души в четата след разгрома и живи остават 94. От тях 26 са заточени, двама умират в затворите, а други 76 дочакват свободата на България. Най-младите Ботеви четници са: седемнадесетгодишните Пенчо (Пенко) Йончев от с. Калугер (сега Асеневци), Ловешко, обесен в Русе, Васил Цвятков от с. Бутан, Оряховско, и Кольо (Черкеза) от гр. Бяла черква.Обратно сред най-дълголетните се оказват Петър Фитовски от Котел, Никола Обретенов, починал чак в 1939 г . на 90 г., Младен Павлов на 88 г.и ген.Кирил Ботев починал в 1944 г. Четирима Ботеви четници участват в Сръбско-турската война и 19 в Освободителната война. Деветима бранят устоите на младата българска държава през 1885г. по време на Сръбско-българската война. Осем от четниците на легендарния войвода  участват в работата на Учредителното събрание през 1879 г. Сред тях са Димитър Икономов от Троян, Петър Илиев от Берковица,  Илия Цанов, Софийския владика Милетий, Петър Дамянов и Захарий Гюров от Самоков. В следващите народни събрания място намират още Спас Соколов, Никола Обретенов, Стефанаки Савов, Димитър Икономов и Димитър Маринов. Не можем да премълчим злочестата съдба на мъченика Мито Цвятков Бакалбашийски от Враца, гарант по сделката на почек /кредит/ с лой и пастърма, обезпечил оръжието, с което влиза Ботевата чета. Стефанаки Савов разказва за него: „Младен Скачоков го даде под съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и се изплати този дълг, продаде му се къщата, за да се заплати дългът му и той остана на улицата. Това, разбира се, дотолкова го огорчи и повлия много зле на здравето му, поболя се и почина (1881 г.). Така свърши Мито, който даде толкова много за България!“

Илия Цанов – самоукият юрист, спасил Ботевите четници по време на съдебния процес в Русе