/Посвещава се на 190– та  годишнина  от рождението на Давид Тодоров, борец за национално освобождение и член на щаба на Ботевата чета, загинал в престрелка с османските войски и башибузук на  30 май 1876 г. между възвишението Милин камък и Веслешкото бърдо /

След като си отиват от този свят и последните предосвобожденски съзаклятници, имената на участниците във величавата и трагична Априлска епопея, постепенно потъват в забрава.
Днес, повече от всякога, България има нужда да си спомни за забравените поборници за националното ни освобождение, за онези истински родолюбци и патриоти, хвърлили се самоотвержено «в редовете на борбата». Достойният епилог на въстанието– влизането на Ботевата чета, се превърна в символ на неугасващия български революционен дух. В огъня на борбата се включиха и заможните, зарязвайки търговията и занаята си, за да се включат за справедливата кауза. Един от тях е врачанинът Давид Савов Тодоров . Доколко, той е значим за времето си, личи от факта, че признателните нему съвременници вграждат орелефа му върху Първия Ботев паметник във Враца /1890г./. Роден през 1834 г. във Враца в заможното семейство на Тодор Берковчанлията, предприемач, занимаващ се с винарство, копринарство, търговия с животни и прекупуване на данъци. На 20 г.младият Давид е вече сгоден и обезпечен материално. Имането , събирано от години обаче бързо се стопява след една рискована сделка с прекупен от държавата данък  на бащата върху свинете в целия Видински санджак. Поради съвместната съзаклятническа дейност с Никола Войводов е преследван от турската власт. Притиснат от крайна сиромашия, Давид забягва във Влашко. Установява се в Букурещ, взема пари в заем и започва търговия с турски тютюн – дейност, колкото благодатна за онова време /1866г./, дваж повече рискована. Влага всичките си спестени до момента пари в сделка за износ на тютюн за Германия подобно на своя баща, но се връща с празни ръце. По-късно започва самостоятелна търговска дейност и се замогва. Наемал мушии около Букурещ и доставял на държавата сено, фуражи и зърно. Редовно се разплащал с работниците. Прилично интелигентен за времето си, Д.Тодоров владее съвършено няколко езика – френски, немски, унгарски, румънски, турски и руски. Обличал се изискано. С елегантната си    аристократична осанка повсеместно се нравел. Интелигентната му природа отговаряла на силния му характер. Бохем по душа, той редовно посещавал най-скъпите европейски локали. Щедър към бедните си сънародници в странство, той често ги приютявал в беда. В идейно отношение е бил голям родолюбец. Горещо прегръща  революционните идеи на Г. С. Раковски. Близък приятел е на редица патриотични българи в странство като Козма Тричков, Евлоги и Христо Георгиеви, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Олимпий Панов и др. Присъединява се към радикално настроената българска емиграция. Става активен член на Тайния централен български комитет/ТЦБК/. Близката му дружба завинаги го свързва с Христо Ботев. Той активно се включва в организирането и подготовката на Ботевата чета, като дава много средства за снабдяването й с оръжие, муниции и облекло. За решението му допринасят “кървавите” писма на Заимов, в които думите парят като жарава.Присъединява се към четата в Корабия. Легендарният войвода му се отплаща за тази беззаветна преданост, привличайки го в щаба на четата като съветник. Силно е впечатлен  от човещината, която надминава буйния му нрав. При превземането на кораба “Радецки” заедно със Сава Катрафилов, обясняват на капитана  Дагоберт Енглендер на немски език целите на четата. Преди първото и най-ожесточено сражение на Милин камък, щабът на четата решава Давид Тодоров да води ариергарда. При опита за пробив във вечерните часове сред турските позиции, четата преминава едно от най-сериозните си изпитания. В жестокия бой загинали 15 четници, а други 15 били тежко ранени. В сражението паднал смъртоносно прострелян знаменосецът – Никола Симов-Куруто, една изключително обаятелна личност. Край с. Мраморен останал да лежи и онзи бунтовен борец поп Сава Катрафилов, който захвърлил патрахила и кадилницата и при слизането на козлодуйския бряг благословейки четниците.
На смрачаване, обособени в две колони, изморените и помръкнали от знойния пек и физическите загуби на стенещите бойци, заобиколили Мраморенското езеро и се отправили към местността Речка във Веслеца. След близо деветчасовото сражение в местността Курнидол, в полите на Веслец, в землището на село Мраморен, Врачанско, Давид се навежда да утоли жадни устни с кладенчова вода. Смразяващия въпрос на турски “Ким сакъз?” (Кои сте?) ведно се слял с пушечен залп от упор. Давид издъхнал  мигновено.Никола Обретенов е още по- лаконичен: “Ботьов със сълзи на очи се прости с него и го остави, дето падна.” Добри селяни от с. Мраморен прибират обезглавения му труп и го погребват в двора на църквата “Св. Спас”. Отрязаната му глава, набучена на върлина е донесена във Враца и изложена на площада. Муца Тронкова, съпруга на знатния хаджи Бег Лазов (Ахмед бей Лазов) я вижда и известява майка му, баба Мария, заедно с двете и Давидови внучки Мария и Катерина. Жената проявява завиден кураж , прикривайки опасните следи у дома, които рискували да затрият фамилията и града. Изхвърлят фишеците и барута в нужника, а оръжието покриват в мазата. На помощ се притичва и Ангел Йоцов, който разглобява оръжията. Дървените части изгаря под ракиджийските казани, а металните отверстия закопава под дюшемето. Хаджи Бег Лазов проводил нова депеша , спешно да се изчисти и барута, защото щели да дойдат да го дирят. Баба Мария се видяла в цяло чудо. На помощ се притичва дъщеря и Пена и заедно с внучките се залавят да унищожат  уликите. Обуват потури и през нощта с шиници започват да изхвърлят на пътя нечистотиите и барута. За късмет се излива пороен  дъжд “като из ведро” и отнася дирите.

Не след дълго обстановката в България се успокоява. Тодор Пеев взима най-малката Давидова дъщеря – Елисавета от девическия пансион в  Букурещ и през Черна вода я довежда във Враца, каквато всъщност била и заръката на Давид Тодоров в  последното му писмо до Иван Грудов. Покъщнината на Давид Тодоров е разпродадена, а богатата му библиотека взема Олимпи Панов. Обезглавеният му труп е прибран от жители на село Баница, а след няколко дена и погребан в Банишката черква. Геройско безсмъртие, равнозначно на памет!

Семеен портрет на Д. Тодоров с клетата си майка  и първородна дъщеря – Мария. Архивен фонд  на РИМ—Враца

Паметникът на Давид Тодоров, изграден в близост до лобното му място след героичната битка при Милин Камък