Много са оръжията на революцията като се започне от стоманените приклади и се премине през сабиите с ножните, ятаганите и печатарското мастило, Раковината /сигналната тръба/ или пряпорците. Но революцията има и още едно непредвидено и неочаквано оръжие, което поразява със своята сила – думите ! Чрез тях тези поборници за националната кауза са прекрачвали от Битието във Вечността ! Прощалните им заветни слова обаче не са предназначени за нас, те са се сбогували със Земята и Небето, с Ралото, Перото или Саблята : с всичко, което най-общо наричаме Живот. Разделяли са се с тези, пред които са давали обет за вярност, с най-близките дето щяха на едно да живеят! Затова и заветните им слова удивително си приличат, всичките сплавени заедно в името на светлата и голяма дума – Свобода!

         През ранната пролет на 1876 г.войводата Христо Ботев, преди да положи костите си във Врачанския балкан отправи едно от най-запомнящите се послания от борда на кораба „ Радецки” до жена си Венета : „ Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе…”. Знаменателни думи, изречени с пълното съзнание за човешката саможертва в името на Родината. Те не са изречени за нас, но принадлежат на всички ни, за да изпробваме съвестта си. И не сме ли позабравили някак през годините цената на човешката свобода и аз, и ти, и всички ние ?

         Не по-малко внушителни са думите на учителя Бачо Киро Петров, преди да увисне на бесилото през 1876 г., когато пише с въглен върху стената на колибата, където е бил затворен: „Сбогом мили чеда и приятели! Аз днес се разделям за вечно от вас и ставам жертва за народа си. Недейте скърби за мене, защото аз си изпълнявам длъжността, но да скърбя аз , че не умирам с нож в ръка, а предаден и с мъчителна смърт” . Внушителна е силата им, като се има в предвид, че са писани с капки жива кръв от неговото тяло. Да добавим и картината, че са  написани във върхов момент на човешко напрежение, когато при липса на избор се сливат в едно плът, кръв и дух с отечествената земя, ние наистина имаме основание да се гордеем с българското ни начало.

         Дякона на Свободата – В.Левский, който принадлежи на целокупния български народ посвети на своите братя едни от най-истинските и съкровени по своята сила слова: „Ако спечеля, печеля за цял нарад” – ако изгубя, губя само мене си и превърна думите си в дело.

Константин- Кирил Философ, космополитна личност за цялото славянско войнство беше изправен през 867 г. пред триезичния съд с обвинение за погрешното му дело. На упреците, той отговори с мъдрост и такт: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички?Също тъй и слънцето, не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как Вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?”На пръв поглед изглеждат безплътни, но са по-остри и от най-острия меч и по-твърди и от най-твърдия щит. Ето тази изящна словесност открои през по-късния период имената на Сергей Румянцев и Гео Милев, на Христо Смирненски и Христо Кърпачев.Техните истински професии и ценз бяха съвършено различни, ала еднакви в едно – те се превърнаха в рицари на Правдата. Техният интернационализъм се превърна във висш израз на патриотизъм. А трябва ли да си припомним и за неизречените думи, за сключените устни пред многочисления противник, за словата на гордото мълчание? В крайна сметка и до този героичен апотеоз 7”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”, песента, която не един от нашите предосвобожденски герои прие за последно сбогом.Думи, скътани в семейните ракли, останали като неми свидетели на човешката неправда, завинаги погубени от времето.

         Те са предназначени за нас, принадлежат на всички ни, за да изпробваме съвестта си : кой какво е прибавил към богатствата на свободата- и аз, и ти, и всички заедно?