Най-печалният и мрачен период от българската история е времето на турското иго от края на XIV век до началото на националното възраждане. Турците се настанили здраво в страната, градове възниквали и изчезвали, гръцкият елемент надделял в църквата и училището, а народният характер от войнствен се превърнал в противоположен. При това и сведенията ни за този важен период, през който се извършили толкова много и такива дълбоки промени, са крайно оскъдни. България, намирайки се в самото сърце на тъй могъщото тогава османско царство и откъсната от цял свят, останала незасегната от великото движение, което даде на европейската цивилизация нови насоки. Закъснелите инстинкти за реформиране на турската феодална система се долавят още при първия съдебен фарс през 1872 г. Добре известен е казуса с наказателния процес, който бил повдигнат при Арабаконашкия обир на хазната от българската революционна организация. Потенциалните възможности са създаване на извънреден съд или задържаните да бъдат осъдени от редовен наказателен съд. В крайна сметка в София е съставена специална комисия от военни и граждански лица за „всестранна анкета и подвеждане под отговорност на виновниците“. За председател на комисията е предложен Али Саиб паша, председател на Държавния съвет, а за членове Иванчо Хаджипенчович, член на същия съвет и на Върховния съдебен съвет, и Шакир бей ефенди, бивш помощник областен управител на Багдад. Предложената комисия е с мисия „да извърши всестранна анкета и да подведе под отговорност извършилите обира“. Нарушение или не? Правото налага да изясним, че Анкетата не е съдене, разследването също! Правораздавателни права на Комисията, не й се предоставят. Те остават приоритет на правителството. Тази комисия е негов орган. Предоставено й е и още едно правомощие – след установеното от нея „да подведе под отговорност провинилите се“. Това не е даване на правосъдни, а на следствени права.
И Добринище има своите участници в националното освободително движение. Родом от Добринище са Григор Костов Мацин и Христо Лазаров Начев – четници от четата на Христо Ботев, както и Георги Лазаров Темелков опълченец- знаменосец от Шипка и Стара Загора
Новите тенденции и закостенялата практика на османското законодателно право си дали първа и оспорвана среща по време на съдопроизводството непосредствено след Априлското въстание. Частична самостоятелност и справедливост проявяват извънредните съдилища в Русе и Търново, благодарение на отличната и безумно смела защита на адвоката на подсъдимите Илия Цанов в Русе и на защитника Джовани Икономов в Търново. След небивалия резонанс по делото Правителството реагира бясно и реваншистки. В Пловдив не са допуснати служебните защитници. Целта е никой да не избегне бесилката или затвора.
„Съденето“ без процеси за политически деяния против турската власт, не е изолирана практика. Двама от Ботевите четници – Григор Костов Мацин от с. Добринище, Разложко, изпратен в каторгата в Анкара, и Сава Вълков Вълчовски от с. Драшан, Врачанско, изпратен в Цариградския затвор, са пряко доказателство. Куриоз, без да са били някога подсъдими, и двамата са осъдени. При това присъдата на Вълков е особено тежка: „вечен затвор“!
Мурад V амнистира участниците в Априлското въстание. Указът влиза в сила от 30 юли 1876 г. Извънредните съдилища се закриват от 1 август същата година. На редовните наказателни съдилища било отредено да съдят неамнистираните. А от Ботевите четници остават да бъдат съдени Димитър Икономов от Троян, Спас Соколов от Тулча, Петър Ванков и Коста Апостолов от Свищов и четирима задържани в софийските затвори. И въпреки, че последните двама са засегнати от амнистията, те са оставени да бъдат съдени?
Преводач е Илия Цанов. След защитните му речи в двата процеса срещу Ботевите четници в Русе през лятото на същата 1876 г., турската власт изгубила доверие в него. Целият процес в София се свежда единствено до прочитането на присъдите. Израз на „демократичност“ и зачитане на човешките им права е връчения препис от присъдата на български език, преведен от Илия Цанов. И тук, както в Одрин, присъдата е постановена без съдебно дирене, само въз основа на следствените протоколи. Както в Одрин, така и тук ,наказанията им са определени от правителството, а Софийският окръжен съд ги оформя в присъда, наречена цивилизовано на латински „сентенция 92“. В края на сентенцията е записано, че присъдата не е окончателна и осъдените имат право, ако не са доволни от нея, на апелативно обжалване, без да се посочва обаче пред кого: „настоящето решение може да се апелира“. Подиграват се с тях като изискват сами да си напишат жалбите. Забранили на Илия Цанов да направи това. Наказателният закон, който им дават, е на турски, написан с арабски букви с оглед на това максимално да бъдат възпрепятствани. При предаване на Наказателния закон Илия Цанов, с риск да си навреди, им дава тайно написаната от него жалба от тяхно име.
Един от съдиите, българинът Димитър хаджи Коцев /член на Софийския революционен комитет/, подписал присъдата с особено мнение – да бъдат освободени. Подвеждането под отговорност на разследваните от следствието, не е съдене!
Това, че в някои от заключителните си следствени протоколи тази комисия пишела, че въз основа на текстове от турския Наказателен закон осъжда разследваните от нея на определени наказания, не я правят съд. Такова правомощие не й е предоставено! Правителството го запазило за себе си. Незаконни писания в следствените протоколи нямат никаква правна сила. Те са нищожни, с тях се цели да се сплашат разследваните и се всели ужас в душите на българите. С престъпна небрежност и презрителна лекота са затрити много човешки съдби и почернени десетки семейства! Единственият изход бил „скорошна и незабавна революция” с неизбежната помощ отвън! И въпреки мракобесните мерки, тази надежда продължила да тлее до самия край на омразното робство!