Хр.Ботйовь, 1875 Букур/ещ/
/публикация II от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”
Както е добре известно Българското възраждане възниква по-късно от европейското и затова се различава съществено от него. Докато западноевропейското се характеризира с разкрепостяване на личността, то нашето се откроява с откриването на нацията и негова присъща черта е народността, а не индивидуализма. Националното самосъзнание е това, което търси да се утвърди, затова се обръща внимание на бита, езика, творчеството и миналото. Патриотизмът се превръща в убеждение и подвиг. Всичко в тази епоха служи на 2 осн. цели:
-Борба за духовно освоб-ие и незав. църква
-Борба за полит.независимост, за свободна държава
Следвайки тези цели и изкуството се превръща в мощно средство за издигане на националното съзнание. Затова и ранната фотография в лицето на първите български фотографи се стремят да помогнат на народа в неговата борба за свободен политически и духовен живот.
Те не са професионалисти-фотографи, а по-скоро-революционери и просветители, художници и книжовници, учители и духовници.
Първите български фотографи са едни от най-будните и просветени умове на времето.За времето си град Враца е сред най-напредничавите. Малцина обаче знаят, че градът е дал двама от най-добрите фотографи – първооснователят на фотографското дело за цяла югоиточна Европа – Анастас Йованович и Тома Хитров, Съпруг на Елена Чернева /Враца/. – изтъкнат националреволюционер, един от първите български фотографи, „придворен“ фотограф на БРЦК и революционната емиграция в Румъния. Автор на най-популярния портрет на Христо Ботев, както и на портрети на Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата. Междувременно за краткия си борчески живот , великият поет и революционер Хр.Ботйов е заставал все на все 4 пъти пред фотокамерата.Това твърдение е реално и то се базира на оригиналните снимки , достигнали до нас.За изминалите 142 г. от героичния му подвиг, други оригинали, не се появяват. Първата най-ранна снимка на поета датира от месец април 1865 г., тя е сборна и на нея, той е на 18г., заедно с още 9 свои съученици от трети гимназиален клас на Втора Одеска гимназия. Тя е направена в местно фотографско ателие. Тази снимка е извадена случайно от архива и учителката по танци Ана Димиджиева. Върху нея липсват автографи на поета.
Първият самостоятелен фотографски портрет на поета Христо Ботйов е направен 10 г. по-късно през 1875 г.в ателието на братовчедите –революционери Тома Станев Хитров /1840-1906/ и Петър Тодоров Факиров /1842 г- неизв./ Отпечатен в 6 екз., наред с него , се подвизава в обращение и още един по-голям с размери – 11Х 15 см – дело на известния за времето си букурещки фотограф Бабет Енгелс. От седемте оригинални екземпляра от фотопортрета на Ботйов, четири притежават автографи.
Най-ранният автограф на Хр.Ботйов е бил подарен от него на Величко Попов /1848-1927 г./, учител в Галац, а след Освобождението съдия в Стара Загора.Съратник и близък е на Ботйов от Българската комуна, където бъдещият войвода е сътворил знаменитото си произведение „Символ-верую на Бългаската комуна“, а впоследствие двамата изпращат и приветствена телеграма до парижките комунари.Понастоящем оригиналният екземпляр от снимката се пази в Архива на Института по история при БАН. Други 3 оригинални екземпляра също се пазят в този Архив, но тях Ботйов е подарил с автограф на Васил Хаджимаринов от Болград, учител в българското училище в Гюргево и на д-р Стоян Пенчев от Търново без автограф. Изглежда измежду трите най-скъп ще да е бил този, който е бил притежание на Венета и Иванка Хр.Ботйови, подарен за архива впоследствие от д-р Ст.Христов, съпруг на Иванка.Подобен портрет е притежавало и семейството на Кирил Ботйов с посвещение на игумена на Араповския/Асеновградския/ манастир.По сведение на Радка Стоянова други два екземпляра от портрета му са предадени лично на Иван Драсов -26 юни 1875 г. и на Иван Андонов/ предназначен за Ст.Стамболов/ през м.януари 1876 г. , ала засега те липсват.
Третата фотография на Хр.Ботйов е с неговите приятели Славков/отдясно/ и Драсов.Тази популярна снимка е с размери 10 Х 6 см в четири оригинални екземпляра.Тримата са снели фотографията си най-вероятно в ателието на Хитров и Факиров. На нея в погледа на Ботйов се чете революционно вдъхновение и дързост.
Последната фотография на бъдещия войвода е от м. април /м.май 1876 г., малко преди отпътуването с четата за България .Тя е ценна , защото е в един единствен екземпляр и е от личния архив на друг един, не по-малко известен български войвода Петко Киряков /капитан Петко войвода/. На нея братя Ботйови се фотографирали както следва , отляво на дясно: Стефан, Боян и Кирил, а отзад е Христо. Четиримата са облечени спретнато , с модни за времето си европейски дрехи. Всички са с бели колосани яки на ризите и с вратовръзки-кордели. На тази последна фотография , Ботйов е с подстригана брада, “ a la Napoleon III”. В израза на лицето му се долавя напрегнатост по повод отпътуването на четата. А народният поет Иван Вазов най-красноречиво е предал състоянието му: “От многото напрягане, трудове, вълнения по това велико дело беше се измахнал и изменил в лицето. Бузите му бяха доволно слепени. Той не сядаше, не дояждаше в тия дни. Той тичаше от кафене на кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща в къща, да разговаря , да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие. Той целият се бе превърнал в мисъл! “
Хр.Ботйов заедно със своите съученици от Втора Одеска гимназия