/публикация V от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”/
Ботйовата чета бележи най-необикновеният и романтичен, но не по-малко жесток епилог на героичното Априлско въстание от 1876 г. Никоя друга наша чета не е преминавала от румънския на българския бряг чрез завладяване на чуждестранен параход. Този акт няма аналог в българската революционна практика.Така е, но и не съвсем, защото
замисълът на този стратегически прийом се ражда в хъшовските среди доста преди организираната от Хр.Ботйов акция. Най-вероятно той е взаимствал идеята от врачанския съзаклятник Никола Войводов, който на път за Родината си през 1867 г. заедно със своя знаменосец Цвятко Павлович на австрийския параход”Германия” намират смъртта си като герои в неравностойна битка в една от каютите. През бунтовната 1876г. врачани случайно или не, са орисани да принесат пред олтара на свободата още много свидни жертви начело с легендарния си войвода –Хр. Ботйов.Никак не е случаен и факта, че година преди „заверата“, войводата пламенно е убеждавал останалите свои съзаклятници в преминаването на Дунава чрез „пленен вапор“, циркулиращ по реката, а идеята е възприета отЦРК
Стратегическият план бил подготвен от него до най-малката подробност.Изумителен е фактът , че наред с организационното и техническо обезпечаване на четата с модерно за времето си оръжие , той обезпечил и медицинското оборудване , осигурявайки медикаменти и превързочни материали за ранените. Една част от тях набавил безвъзмездно д-р Чобанов – лекар в румънската армия, а другата – военният фармацевт Янко Ангелов. Нещо повече само нелепа случайност е попречила днес ние да се гордеем с факта, че лекарят на Ботевата чета е станал Президент на Хаваите! Звучи прекалено сензационно, но историческите факти го потвърждават по безспорен начин! Касае се за д-р Русел, една не по-малко обаятелна и легендарна личност, чието истинско име е Н . К Судзиловски, руски студент от дворянско семейство с полски произход . Той следвал в юридическия факултет на Петербургския университет , но поради участието си в студентските вълнения от 1868 г., бил изключен и завършил Киевския Медицински факултет.
Още същата година основал нелегален народоволчески кръжок, но царската полиция се развихрила – много студенти били изключени, а други заточени. Судзиловски емигрирал в Швейцария, където се запознал с видни революционери и дейци на Първия интернационал.
След кратък престой в различни държави от Европа, Судзиловски се установил в Румъния (1874-1881), където се сближил с много от дейците на българското националнореволюционно движение като Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др. За приятелството му с неговия връстник Ботйов данните са оскъдни, но има и някои, на които можем да се доверим. В писмо до Ив. Драсов от 12.IV.1875 г. поетът Хр.Ботйов пише: „….Новост. Руските социалисти в Лондон и Цюрих ме викат да отида при тях или да им остана комисионер. Те искат да влязат в по-тесни отношения с нашите революционери…“ По-нататък Ботйов цитира и един пасаж от писмото на Судзиловски, в което пишело, че руските революционери в Западна Европа са готови да помогнат на българските си другари „нравствено и физически“.
И след като Ботйов поради заетост не се отзовал на поканата, Судзиловски му отива на крак в Букурещ. „Касаеше се – обяснява сам той – да замина с чета през Дунав като хирург. Така ми предлагаше Ботйов, но някои четници се отнасяха отрицателно към това и предпочитаха да ме видят с винтовка. Аз толкова малко вярвах в успеха на тяхната експедиция… та след известно колебание се отказах.“
Въпреки че не заминал с Ботйовата чета, Судзиловски взел дейно участие при подготовката на четата и има определени заслуги за подготовката на въстанието. В Румъния, той окончателно завършил медицинското си образование, получил диплома за лекар и приел името д-р Русел, което в превод означавало „руснак“. Прогонен от румънските власти заради революционната си дейност, д-р Русел бил сред първите политически емигранти, които идват в новоосвободена България. По време на регентството, след контрапреврата през 1886 г. заедно с руските консули д-р Русел е обвинен в съучастничество в заговор срещу правителството. Посветил целия си живот на борбата против царизма и прокуден от него да живее и се скита без стряха д-р Русел приема предизвикателството и се отправя към Сан Франциско, където бързо се утвърждава като лекар и общественик.Заради богатата му ерудиция, са му поверявани дипломатически мисии в състава на американската легация в различни страни от Източна Азия. С течение на годините съдбата го отвела на Хавайските острови, когато след 1892 г. територията получила статут и права на отделен щат в рамките на американската държава. Най-неочаквано за мнозина д-р Русел основал на терен Туземската партия и с нея се явил и спечелил изборите.Утвърдил се като сенатор и президент на Хаваите, предприемайки прогресивни, политически и хуманно-социални реформи. Веднага след 1904 г.правителството на САЩ му отказало поданство заради просветната му работа сред руските военнопленници. Огорчен, последователят на Бакунин, медик и учен с голяма ерудиция и обширни енциклопедични знания; човек, владеещ свободно 8 европейски езици , той акустира за последно в Китай, където завършва земния си път на 30 април 1930 г. на 83 годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. Интернационалист, взел участие в освободителните движения на много страни и народи; близък приятел на Христо Ботйов; гражданин на Америка, роден в Русия, президент на Хавай, той е погребан триумфално в Китай….По стар японски обичай , тялото на великия покойник било изгорено свещенодействено.
Така вместо да загине на Камарата, в близост до приятеля и връстника си Ботйов, като хирург на Ботйовата чета, д-р Русел предпочел да умре като гражданин на света!
Николай Константинович Судзиловски, известен още като Николас Руселили Русел Судзиловски; (15 декември, 1850 г., руски лекар, етнограф, географ, химик и биолог)