/публикация VIII от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”/

Историята около формирането на четата и нейния боен път, доколкото данните позволяват е вече установена. Неизяснен докрай все още остава въпросът за броя на Ботйовите четници, който непрекъснато плува. Априлските събития събират в едно революционери, една голяма част от които не се познавали, а трите сериозни дни на изпитания и полеви сражения не съумяват да ги сближат докрай. И днес напълно липсват сведения за повече от 44 – ма Ботйови четници, а лобните им места подлежат на издирване и уточняване. Спомените на живите четници и краеведски проучвания на местни дейци ни насочват към редица местности и селища, в които са загинали и погребани Ботйови четници с неизвестни имена. Такъв е случаят и с посечения Ботев четник край с. Чирен, който е останал героизиран в песенния фолклор . През 1981 г. колегите д-р Йорданка Манкова, Николай Дойнов и Калина Тодорова  внасят важни уточнения  публикувайки проучвания „Хр.Ботйов и четата му в песенния фолклор от Врачанско, където поместват Вариант на песента за Георги Комитчето , снета по запис на Илия Манафски ,75 г. жител на с.Чирен. До момента обаче липсваха податки за името на загиналия Ботев четник, поради което той остава неизвестен. В изследователското проучване, което извърших се запознах подробно с изследователските материали . Касае се за съдбата на един от многобройните Ботеви четници известен като Георги Комитчето. Ранна публикация от началото на миналия век на Асен Георгиев във в.”Утро”  дава значително повече и по-конкретна  информация относно фактологията около неговата трагична съдба. Ранен в крака след злополучната битка при Милин камък, след сражението, той слязъл по  южния склон на бърдото и за да се избави час по-скоро от взора на турската потеря се вмъква в колибата на  Мито Андров във Врачанските лозя. Последният се оказал доблестен патриот и истински българин, защото веднага го приел, нахранил, преоблякъл и обръснал. Четникът бил приютен заедно със своята пушка игленка, преправена в ловджийска и очевидно употребявана, което се забелязвало от пръв поглед. Най-вероятно четникът се е укривал не повече от 2 дни . За да не рискува повече  съдбата на гостоприемния си стопанин, на третата сутрин, той потеглил към центъра на с. Чирен с цел да се нахрани и прибере в родния край. Отзовал се  в селската кръчма на дядо Сава Лилов. Не било никак трудно на местните да го разпознаят като един от въстаналите комити. Бързо го наобиколили и затрупали с въпроси. Лично старейшината на селото Тано Плянски  на момента се разпоредил да  донесат хляб и мляко за изстрадалия комита. Тъкмо, когато  разговорът потръгнал, а задоволството се четяло по любопитните погледи на местните, в кръчмата пристигнали двама турци – баща и син , известни още като Ичови. Те обикаляли по търговия тукашните села и умеели бързо да отсяват местните от пришълците. Яростно подложили на разпит чуждият пришелец. Не им убегнал и фактът, че единия му крак бил по-дебел от другия. Принудили го да си вдигне крачолите на потурите, а отдолу забелязали превръзката. Когато махнал препаската, пресната рана се оголила. Въпреки настоятелните прошения на селяните те го натоварили на една коларска кола повеждайки го за града. И така процесията се запътила към югоизточния край на селото. Когато стигнали дерето турчинът му заповядал да се изправи и хване за литрите на каруцата. Замахнал на секундата с ятагана си, а главата на четника се килнала. Сетне заповядал да бъде хвърлен в дерето. Селяните станали неволни свидетели на покушението, понечили да му помогнат, но получили запрещение. Потресени от случилото се, те назовали мястото „Комитската крепост” .Достойният епилог на запечатената гледка не бил забравен, защото две години по-късно един от местните бабаити в близкото с. Галатин, някой си Лало, наказал жестоко двамата турци, затривайки ги. Такива са историческите сведения по описание  на тогавашни очевидци. За отбелязване е, че до този момент, въпросния епилог около смъртта на загиналия и неизвестен  Ботйов четник се е коментирал единствено въз основа на песенния фолклор, който дава и някои подвеждащи податки.

Подробното издирване въз основа на документите, пенсионните дела и ръкописите, сравненията и прозвищата изискваха време и много прецизност.С оглед изясняване на историческата истина възприех простата формула първо да извадя всички проверени  имена на четници от Ботйовата чета , които със сигурност отговарят на името Георги. Те се оказаха доста на брой, но със сигурност 10 от тях се потвърждават от изследователите като  достоверни. Това са:

Георги Апостолов Минчев /1853г.-1876 г./Секретар от Ст.Загора.  Загинал при Рашов дол.

 Георги Апостолов Алексиев /1846 г. – 1876 г/ от Свищов. Загива при Ръжана  над Зверино.

 Георги Матев Николов / 1844 г.- 1876 г/ от Свищов.Член на Щаба.Изгаря жив в овчарска колиба, във Врачанските лозя на 19 май 1876 г.

Георги М.Стойков/Пауна/ 1842г. – 27 май 1876 г./ от Самоков, убит край Софийското село Мусачево.

Георги Димитров Катърджийски от Оряхово.Това е единственият , който не е ранен и оцелял Ботев четник с името Георги. Умира на 28 окт. 1910 г.

Георги Начев Начевски /Върли Гюро/ /1827 г.- 1 окт.1912 г./ от с.Кочмаларе Карловско. Ранен край Милин камък, но оцелява.

Хаджи Георги Найденов/Гръблаша/ от Тулча. Ранен в двете колена в битката при Милин камък. Стене и се моли на другарите си да го довършат Георги Кръстев Пиринчев от Карлово. Загива в сражението на Милин камък на 18 май 1876 г.

Георги Найденов Серяков /Гийо/ 1848 г.- 18 май 1876 г/ от Троян. Тежко е ранен. По сведение на Димитър Тодоров /Димитрото/ бил между 11-те убити на Милин камък.

Георги Андреев Кръстев /Христов/ от Карлово.По сведение на Й.Кършовски нямал наследници.Фигурира в списъка на Бурмов под името Георги Андров., в списъка на Радка Стоянова под номер 46 като Георги Андреев, под номер 167 на Ботевия паметник отново като Георги Андреев. За разлика от много други поборници свързвани с четата, като Георги Иванов/Сопот/ 26 год., Георги Ненчов / Малка Оряховица /21 год., Георги Озировски /с.Озирово-Берковско/,Георги Костов/Неврокоп/, неговото име трайно присъства във всички списъци, включително в списъка на Стоян Заимов под номер 10 и върху първия Ботев паметник от 1890 г, върху които неговия съименник Георги Кръстев  Пиринчев въобще не фигурира!

Податките за родното място на четника – Елена , лансирани от всички, които са работили по темата, не се потвърждават. Информацията е проверена и чрез колегите от Историческия музей в Елена.

Доводите в полза на тезата, че зад образът на „Георги Комитчето” се крие всъщност името на Георги Андреев Кръстев /Христов /,посечен край „Комитската локва” и хвърлен от скалите

От всички изброени четници дотук/ 9 на брой/, неговата личност най-пълно отговаря на представите за героизирания образ от песенния фолклор, който за момента се оказва единствен  пряк източник на информация :

– ранен в първото сражение при Милин Камък

-млад, няма наследници/ не е женен/, рус, шарени очи, имал е силен и непокорен характер

-конкретика по отношение на местностите, в които се е укривал – „Гьошовите шумаци и Шушункьовите ливади”

-очевидно е бил леко ранен и не е бил лишен от двигателна активност  ”Денем се е крил , а нощем е излизал”.За разлика от другите 3-ма негови другари-Георги Кр.Пиринчев, Георги Найденов Серяков/Гийо/ и Георги Найденов /Гръблаша/, които са били със сериозни двигателни нарушения и намерили смъртта си на Милин камък в нечовешки мъки.

Укривайки се повече от 2 седмици, Георги Андреев Кръстев/Христов/ е изчезнал от полезрението на своите другари от четата, затова и има колебание по отношение на презимената му-Андреев, Кръстев, Христов

Етимологичната му близост в имената с другия негов съименник от Карлово –Георги Кръстев Пиринчев, умело подвежда изследователи като Георги Тахов да го оприличават всъщност като едно и също лице, без да се запитат защо на практика във всички изброени списъци, той присъства недвусмислено като отделно изброено име?

Защо е останал във фолклора единствено като „Георги Комитчето”?

От съображения за конфиденциалност, дискретността в неговото състояние е била от решаващо значение.

Съществува разнопосочност по отношение и на трагичната му смърт едни от неговите другари го опреличават сред ранените и убитите в първото сражение, а според други , това е станало след това. Но несъответствията се дължат на липсата на достатъчно актуална информация за него. Друг мотив е и това, че краткият съвместен престой от 3 дни на четниците, не е позволил достатъчно обозримост един над друг.

Като преобладаващата част от участниците  в Априлските събития , той проявява революционен наивитет, смятайки, че като е предрешен върху комитските дрехи, ще може час по-скоро да се избави от незавидната си роля на криещ се отшелник, въпреки предупреждението на Величко Балканджи, който го храни, превързва и преоблича .

Изправен пред суровото лице на смъртта, той не трепва нито за миг и не предава никого. Това потвърждава още веднъж идеята и усещането  с които тръгва , предугаждайки, че ще загине, но ще изпълни докрай мисията си!

Още през 1987 г. изследователят  Петър Чолов, помествайки сборната си публикация в сп.”Исторически преглед” на БАН, кн.5, стр.52 предупреждава: „Целесъобразно би било да се проучи и въпросът дали наистина не са били Ботеви четници по повод множеството съмнения ”починалите на бой от четата на Ботйова”- Христо Търновеца, знаменосец на четата и Георги Христов , паднали  в първото сражение на четата, за които се съобщава още през 1876 г ?!”

Въз основа на направените изследователски проучвания дотук, придържайки се към строгата историческа истина намирам, че е въпрос на техническо време да се открият и други допълнителни податки на информация, касаещи коментираните участници в Ботевата чета.

Красимир Григоров – Зав. отдел „Възраждане”, РИМ- Враца