/публикация I от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”/

Eдин от най-почитаните светци и мъченици за вярата e св. Георги. Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика на принадлежност. В много страни е почитан като национален светец -покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите през трудните години на Възраждането.Малцина у нас знаят, че първоначалното име на Ботевата чета , готвеща се да премине р.Дунав през бунтовната 1876 г. носи името на св.Георги.Нещо повече, легендарният войвода Хр.Ботев възприема като свой патрон този изстрадал мъченик на вярата.Един пространен поглед върху състава на четата, показва, че от събраните 209 юнаци в четата, 10 от тях носят името на закрилника.Епопеята на всички тях е немислима без революционерите от невероятната „хъшовска държавница”, решени на достойна саможертва.Всеки от тези десет славни момци е със своя съдба и свое отношение към подвига и саможертвата.Дали са били безразсъдно смели, не смея да гадая, но трима от тях са членове и на щаба.

Георги Апостолов Минчев от Стара Загора, секретар на четата, помощник на Стоян Заимов в 3-ти Рев.окръг.Отговорен за закупуването на оръжие.Нему е поверена ролята по разстановката на постовете върху кораба.Близък на войводата, той е сред първите,подкрепил ръката му при внезапната му гибел.Загива при битката на Рашов дол, а черепът му заедно с тези на 12-те негови другари се съхранява в Мавзолея-костница на с.Скравена.

Георги Матев Николов от Свищов.Един от малкото на брой четници с офицерски чин.Действен участник във четата на Филип Тотю и 2-та Българска легия.Работи трескаво по сформирането на подчетата „Св.Георги”, чиято цел била да нахлуят през Дунава от различни места заедно с четите на Таньо Стоянов и Сидер Грънчаров, за да отклонят вниманието и осигурят коридор за Ботевата чета.Двамата с Г.Апостолов разпределят боеприпасите на кораба.След битката край „Милин камък” на 19 май 1876 г. пренощува в колиба във Веслешките лозя, опожарена от турците и намира смъртта си ведно с Арует Загрин и други четници.

Хаджи Георги Найденов-Гръблаша от Тулча е Четвъртия знаменосец.Командир е на Четвърто четническо отделение.В сражението на „Милин Камък” развява гордо знаме с червен лъв на бял плат, но е тежко ранен в двете колене и другаде.Поради страшните страдания, моли другарите си да го убият за да не се мъчи, но го оставят сам да се бори със съдбата си , докато издъхне.

Героичният и и високопатриотичен подвиг на всички останали четници им придава подобаващо обаяние и величие.

Георги Андреев Кръстев-Пиринчев от Карлово.Търговец и спомоществовател от Браила.Посветил се на саможертвата , той оставя завещание, регламентирайки приживе задълженията си и погасяването им.Загива в сражението на „Милин камък” на 18 май 1876 г.

Георги Апостолов Алексиев от Свищов , участва заедно с брат си Коста.Изгаря  в една колиба край Ръжана над с.Зверино в отчаяна схватка с турците, заедно с Перо Македончето, главите им отрязани и свалени  в с.Лютиброд.

Георги М.Стойков- Пауна от Самоков.Първият изстрел срещу изпречил се турчин на Козлодуй е от неговата кремъклийка.Ранен в ръката, но издръжлив,той се  скита, добирайки се  заедно с касиера на Ботевата чета Коста Апостолов след  много премеждия до Софийското село Мусачево, където на 27 май 1876 г. е убит с двамата си другари.

Георги Найденов Серяков-Гийо от Троян е със заслуга за пренасянето и развяването на Филип- Симидовото знаме над „Милин камък”.Тежко ранен, той настоятелно моли земляка си Димитър Икономов да го довърши за да не се гаврят турците с него.Оказаната му помощ не спасила душата и на този страдалец.

Георги Димитров Катърджийски от Оряхово е от малкото оцелели четници с името Георги.Присъединява се към състава на четата след дебаркирането на кораба „Радецки” заедно с Младен Павлов от Видин/Козлодуйското даскалче/, Иван Тетевенчето и Марко Бошнаков от Враца.

Георги Андреев/ Христов/”Комитчето” от Карлово няма наследници. Ранен в крака в сражението при „Милин Камък”, бива приютен , нахранен и преоблечен  в колибата на Мито Андров във Веслец.Пагубно се оказва посещението му на третия ден в селската кръчма на с.Чирен, където бил разпознат от двама турци като комита и обезглавен в местн. Комитската пропаст.

Георги Начев Начевски /Върли Гюро/от с.Отец Паисиево /Карловско/.Известен е още като „Миткалото на българското гарибалдийство”.Ранен край „Милин Камък”, той се крие 6 дни в скална цепнатина и благодарение на своята закалка успява да се спаси в Ст.планина.Доживява свободата и умира в 1912 г.

Печална е картината през тези сурови дни, бележещи края на една изстрадала епопея. Още неизгаснали пламъците на Априлското въстание, а Родината ни губи  нови  свидни  чеда след смелите и самоотвержени сражения на Ботевата чета –на южния склон на Милин камък – 31 загинали, до Рашов дол, Оплетня  и с.Зверино почти още толкова.По з

ла ирония на 8 четници с името на св.Георги, съдбата фатално им обръща гръб.Загиват в огъня на борбата …”сред пустинния Балкан, огласян някога от диви

орди!”     

            

Красимир Григоров – Зав. отдел „Възраждане” , Р И М – Враца