/публикация III от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”/

Въстанието през 1875 г. е може би първото по- организирано и планирано, макар и неуспешно въстание. То обаче изиграва положителна роля за раздвижване на революционния дух и за подготовката на следващото –най-голямото антиосманско въстание – Априлското въстание от 1876 г. През есента на 1875 г. в Гюргево се събират революционните дейци, съмишленици на Христо Ботйов. Те основават т.н. Гюргевски революционен централен комитет. В условията на  задълбочаващата се криза в Османската империя се взема стратегическото решение  за обявяване на повсеместно въстание на 1 май 1876г. Разработен е стратегически план, а България е разделена на четири революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. В духа на революционните схващания на Раковски и Левски, ръководните дейци от ГРЦК се стремят да увлекат във въстанието възможно повече сили на от страна на българския народ, за да се създаде въстаническа армия. В нея трябвало да постъпят всички българи, годни да носят оръжие, с изключение на враговете на революцията. Въстаническото ръководство схваща, че му е необходима огнева мощ на открит терен, поради което възлага на майстори занаятчии да изработят черешови топчета вместо оръдия. Както ръководните , така и местните революционни дейци имат правилни разбирания за ролята на въоръжаването. Набавянето на огнестрелно оръжие обаче среща големи затруднения. С това се обясняват и незадоволителните резултати. Нека припомним, че Враца първа започва интензивна подготовка за бъдещото въстание, още преди сформирането на Гюргевския революционен комитет, че за да подсигурят оръжие врачани прибягват до прословутата сделка с лой и пастърма на почек (кредит), пренесени и продадени във Влашко.  Със средствата от тях действително се закупува оръжие, но поради засилената турска охрана на дунавския бряг не може да бъде прехвърлено в България и с него е въоръжена част от Ботйовата чета, както и да се финансират апостолите от другите революционни окръзи. Трескаво ангажиран в подготовката , самият войвода Хр.Ботйов,  настоявал момчетата му да носят, не каквото и да е, а модерно оръжие. Основно въоръжението се състояло от нарезни пушки, наречени „белгийки“, докарани в Букурещ от фирмата „Г. Якобсон“, представлявана от Карл Хиршорн и Ернст Крауз от Мюнхен, живущи във Виена, ІІ, „Гросе Моргенграсе” 1.”. И тъй като фирмата им се занимавала предимно с търговия на ловджийско оръжие, след запитване в странство, те осигурили въоръжението с посредничеството на друг предприемач – фирмата на Алберт Симонис от Лиеж, ала той им изпраща бракувани белгийски пушки, и то под условие да бъдат продавани, само след като се изтрият нарезите им в цевта. Поради невъзможност да бъде доставено друго въоръжение за краткото време, мисионерите  добре съзнавали  на каква опасност  излагат „съзаклятниците“  пред добре въоръжената турска войска . Захари Стоянов отбелязва, че четата разполагала с „35-40 иглени пушки – кавалерчани и пехотински“. Те били от системата „Шаспо“ и вече не се ползвали в белгийската армия.
Войводата, щабът в състав : комендант – българският офицер Никола Войновски, знаменосецът Никола Симов – Куруто, съветниците на Войводата Христо Ботйов – Давид Тодоров и Мито Цветков и „десетниците“ били въоръжени с револвери „Гасер“ (обр. 1871 г.), „Смит и Уесън“ (обр. 1869 г.) – руско производство, и „Лефоние“ – белгийско производство . За четата, за щаба и  войводата били обезпечени бинокъл, телеметър и компас. Войводата Христо Ботйов се снабдил и с карта на Европейска Турция. Четниците сами  си изготвяли боеприпасите. „В местния комитет в Гюргево трепетно очаквали да получат от Букурещ предварително платените 4000 патрона. В Крайова, където работели 40 четници – били приготвени „до десетина хиляди фишеци“. В Турну Магуреле Д. Баграков с материали на комитета произвел за 60 души въстаници чанти, паласки, цървули, капиите на 60 ятагана, ремъците за 90 пушки, а също така помогнал и за леенето на куршуми и правенето на патрони за четата. “Униформеното облекло също било приготвено предварително. По сведение лично  на Н. Обретенов „повечето юнаци носели тъмнозелени или тъмносини униформи, украсени с ширити „вангерки“, които наподобявали румънските и руските кавалерийски облекла от онова време. Някои от четниците носели униформени костюми от бозав шаек. Всички имали калпаци с лъвски знаци на главите си, а краката им били обути в цървули с навуща и обуща.“.
Легендарните „градинарски“ сандъци били натоварени със скритата в тях тайна на всяко от четирите пристанища. Както споделя Обретенов в тях: „Наредихме оръжието, дрехите, писмата, чантите, навоите, калпаците и цървулите… Заковахме ги и ги складирахме в шлепа на австрийския параход… По-късно, по нареждане на Христо Ботйов, сандъците с принадлежностите на четата предадохме на параходната агенция като сечива на работниците“.
Медицинското оборудване също било осигурено пак от войводата, който се погрижил да осигури медикаменти и превързочни материали за ранените. Една част от тях набавил безвъзмездно  д-р Чобанов – лекар в румънската армия, а другата – военният фармацевт Янко Ангелов. Христо Ботйов лично влязъл във връзка с руски емигранти в Женева, които желаели да подпомогнат „святото дело“. В нарочна среща с д-р Русел / К.Судзиловски/, той се опитал да го привлече за участник и лечител в четата, но последният отклонил предложението, намирайки идеята за предварително обречена. Самият войвода Христо Ботйов добре е съзнавал, че разполагайки само с 200 сърцати  четници, а дори цифрата многократно де се бе увеличила, не би могъл да разгроми и катурне Османската империя. Видно от последвалите събития, това се оказала трудна мисия и  за руската армия в Руско-турската  война от 1877/1878 г. Истинската му цел както подобава на голям революционер и военен стратег е била,  по-скоро да предизвика политическото внимание и намесата на Европа, съдейки  от неговите телеграми до френския „Ла Републик Франсез“ („La Republique Francaise“) и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев“ („Le Journal de Geneve“), в което без съмнение и успял! Акция, която е подпечатена с героичния подвиг и със смъртта на 94 убити, 26 заточени от неговата славна чета!