Градът на Ботевата слава
/публикация VII от Цикъла „ Революцията- триумфална врата за всеки народ”/
„Паметниците не са толкова за умрелите, които са си въздигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ правото да живее.“
Иван Вазов
Да въплътят в бронз тази идеалистична представа за героите от Априлската епопея , създавала се близо век – ето невероятно трудната задача пред младите български скулптори и архитекти? Липсата на опит, на каквато и да е традиция в тази област, правели заданието много трудно за реализация. И въпреки всичко, патриотичните подбуди надделели и с волните дарения на родолюбивите врачани, във Враца бил издигнат Първият скулптурно-архитектурен паметник в новоосвободеното Княжество България, своеобразен апотеоз на безсмъртието.
От гледна точка на тенденциите в съвременната скулптура Първият паметник на Хр.Ботйов във Враца изглежда наивен в нашите очи днес. Дори и името на неговия автор Густав Еберлайн не било пощадено. Любопитно е да се знае, че при демонтирането му през 1955 г., в основите била намерена метална кутия, но съдържащия се в нея текст е унищожен от влагата. Някои стилни похвати и спомени насочват към ателието на Виенския сскулптор – Густав Еберлайн. Той е известен още като художник, поет, писател, музикант и архитект. Името му е популярно сред ценителите на изкуството и с това , че на 23 ноември 2010 г. се продаде неговата статуя „Венера и Купидон“ в Сотбис.
Немският професор Густав Еберлайн е роден на 4 юли 1864 г. близо до Касел. В ранните си години бъдещият световно известен скулптор изпитва влечение към рисуването, но семейството не разполага с пари, за да плати обучението му. Статуята“ Dornausrieher“ e ключов момент в неговата кариера.
Император Вилхелм II му възлага да изработи статуя на композитора Рихард Вагнер, в Берлин и бронзова статуя на император Вилхелм I на кон.
Той е автор на уникалната статуя на немския писател Гьоте, в италианската столица Рим. Негово дело е Статуята на Свободата в Аржентина.Проф.Густав Еберлайн е много продуктивен творец, популярен с множество малки пластики от метал и мрамор, той е сред основните дарители за създаване на музей на изкуството, в родния си град.
С положителност се знае, че като образец за портрета на Хр.Ботйов е била изпратена специално направена рисунка, етюд с креда от Антон Митов – студент във Флорентинската художествена академия.
Глава на Хр.Ботйов /етюд с креда/
Антон Митов
Задължен от Врачанската окръжна комисия по време на конкурса, младият тогава художник се е ръководел от фотографията на поета с неговите братя, снет непосредствено преди заминаването на четата и от показания на братята и приятелите на Хр.Ботйов, представяйки го в походен мундир.
Въпреки разминаването с физиономичния образ, паметникът безспорно има своето историческо значение за въздейстние, като първи такъв изграден след Освобождението на български възрожденец. Враца ,наред с европейските столици Рим и Берлин, имат паметник, дело на един от най- известните европейски скулптори. През 1890 г. врачани са горди с паметника, сътворен с вещина от проф. Г.Еберлайн, по инициатива на тогавашния кмет на Враца – Ценко Леонкев. Тържественото откриване на статуята на Христо Ботев във Враца, става на 27 май 1890 г. Присъстват княз Фердинанд, Стефан Стамболов, семейството на Хр.Ботйов, Стефанаки Савов, оцелели Ботйови четници, както и роднини на убити четници (Катерина Савова, дъщеря на убития на Милин камък, врачанин Саво Петров, съпругът й, опълченеца Ангел Печеняков), както и прочутия скулптор проф. Густав Еберлайн.
Творческата сполука във всички по-следващи паметници , посветени на легендарния революционер Хр.Ботйов, в т.ч. на Стефан Стоимиров, Димитър Бучински, Стефан Пейчев и монументалния образ на Войводата на Владимир Гиновски, най-голямото достойнство на мемориалния комплекс в центъра на Враца е израз на народното преклонение пред подвига на героя. То расте с годините, защото свободата, за която загинаха, поетът –революционер и неговите двеста юнаци, в наши дни има своето най-съкровено олицетворение, вярата, обезсмъртена в стихове:
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“