Корените на българското разузнаване се губят далече в древността , а термина „ разузнаване” е познат още като  “малка война”, ”тих фронт” и “игра без правила и норми.” Всяко от тези определения е по своему вярно. Забулено в секретност и обвеяно в тайнственост, разузнаването ревниво пази своите тайни. Като правило обществото знае малко за него. Непосветените в тайнството разузнаване са склонни да го идеализират, трудно правят разлика до къде се простира истината? По тази причина в нашата история често сме склонни да отправяме необосновани упреци за предателство към родните ни революционери, забравяйки, че противникът също не действа със затворени очи. Разтревожено от ръста на българското революционно движение през 60- те год. на XIX век и виждайки в него само интрига от страна на Русия, турското правителство решило, да организира специална вътрешна шпионска служба, както в самата България, тъй и всред българските емигрантски колонии. Започвайки тая работа през 1863 година с помощта на хора от други националности, то скоро се убедило в пълната им невъзможност да проникнат в тайните на революционното движение. През 1867 г. силно повлиян от идеите на Гарибалди, врачанинът Никола Войводов организира в Галац малка въстаническа чета, с която прави неуспешен опит да премине в България заедно със знаменосеца си Цвятко Павлович чрез австрийския параход „Германия“ на фирмата „Лойд”. Получил информация от своята агентура, русенският ваалия – Мидхад паша сваля принудително пътниците на  Русенската скеля и в опита си да арестува двамата водачи пред очите на всички пасажери атакува първа класа с няколко  десетки заптиета за да ги умъртви. Търсейки възможност за пробив , турската агентура се насочва към известния български търговец Манол Иванов с предложение да се заеме с организирането на шпионажа в България и между българската емиграция с българи. Идеята на турският министър на вътрешните работи Али Паша и помощникът му, австриецът Шнайдер Ефенди, претърпяла крах поради  намеренията на българина да използва доверчивостта на турската власт към него в услуга на народното освобождение. За целите на българския шпионаж, турското правителство предвидило около 40 000 турски лири или 1 000 000 франка. В заверата били посветени още Т. Райнов Ив. Касабов и Л. Каравелов. Последният погледнал на тая работа сериозно и решил да използва неочаквано падналите му в ръце големи средства, за да осъществи ония свои революционни планове, заради които той се е стараел да образува своя група и да издава „Свобода“. През март 1869 г., образувайки самозван комитет, Л. Каравелов свиква в Букурещ учредително събрание на своята група, на която присъстват В. Левски, Ангел Кънчев, П. Хитов, Общи, Димитър Пeнович и Хр.Ботйов. Учредителното събрание е било свикано в Букурещ на 25 март. На това събрание бил съставен и написан „проект на устава“ и основан „Тайният български революционен комитет. Левски осъзнава значението на конспирацията и я залага като един от основните принципи на организацията. Цялата дейност е основана на пароли, тайни срещи, конспиративни явки и други атрибути, характерни за специалните служби и понастоящем. Организацията разполага с две формирования за сигурност – Тайна поща, която извършва конспиративно придвижване на кореспонденция, финансови средства, оръжие и др.под, и Тайна полиция, която извършва разузнавателна и контраразузнавателна дейност – осигурява безопасното функциониране на другите структури, разкрива внедрени правителствени агенти, разкрива плановете и намеренията на турската власт по отношение на българското население, пресича опитите на други държави за използуване на организацията за свои цели. Заченат като самозван комитет, тази „самовъздигаща измама” провокира и крамолите по-късно. Идеята на Каравелов за Дунавска федерация, а още по-малко за демократическа република, е била още чужда на съзнанието на тогавашната маса в България

През 1875 г. турското разузнаване научило, че от Влашко и България ще се прехвърлят бунтовнически чети. За да предотврати това , османската власт увеличава броя на агентите си отвъд Дунава. Шпионите докладват в конаците на крайречните градове в империята.Между турските управители на Видин, Лом, Оряхово и Русе, както към и от Враца тече усилена кореспонденция за това къде и как са забелязани комитите, какви са те и какво подкрепление е нужно. Шпионите научават точния брой на оръжието, боеприпасите и сандъците, които ще се стоварят на българския бряг. Част от сведенията на агентите за Хр.Ботев са неточни. Данните за движението на четата са изключително подробни, но закъсняват с един ден, за да предотвратят навлизането и на българска територия. Когато в края на 1875 г. Гюргевският комитет под ръководството на Стефан Стамболов взема решение да вдигне въстание в България през пролетта на 1876 г., турските институции у нас научават за това веднага.

Още в първите дни на ноември шпионите на империята донасят тази информация на властта във Видин. На 4 ноември 1875 г. управителят на града предупреждава подчинения си ломски каймаканин да очаква нелегално да бъде стоварено бунтовническо оръжие .Знае се дори фактът, че за прикритие ще бъдат използвани сандъци с реквизит на артисти  от Сърбия. Покрит шлеп , натоварен с оръжие и бойни припаси между театралните принадлежности, щял да акустира на брега.”Въпросният кораб минал през Оршова и Кладово и сега се намирал на сръбското пристанище в Радуевац” , пише видинския управител на ломския си подчинен. През декември 1875 г. турското разузнаване предупреждава всички свои служители по българските земи, да бъдат нащрек . Агентите били информирани да търсят конкретни хора – най-изявeните комити ,които са на свобода. Шпионите на часа узнали, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир през 1874 г., където е заточен предната година за участието си в Хасковския рев. комитет и за покушението над местния чорбаджия Ставри Примо. Според турското разузнаване, той е стигнал до Русия, откъдето е минал в Галац и се готви да прекоси в България. На 21 декември 1875 г. русенският валия взема специални мерки срещу революционерите. През февруари 1876 г. от Цариград е дадена команда по цялата българска земя да се направи всичко възможно да се предотврати подготвяното въстание на българите. Турската власт има подробна информация за дейността на БРЦК, как са купували оръжие в чужбина и каналите по прехвърлянето му у нас. Затова на 20 февруари 1876 г. агентите на Османската империя предупреждават, че дейци „ръководени от Букурещкия комитет”, ще минат от Сърбия в Румъния , „за да преминават тайно на наша земя” и може да се очаква да станат оръдия за някои смутове. Властта е научила, че хайдутите ще внесат в България 6000 пушки и 500 сандъка с патрони. Издадена е заповед да се следят всички обемисти товари. Вследствие на засилената си бдителност, турците залавят осем от водачите на лодките, опитващи се да вкарат оръжието за III – ти Врачански рев. окръг и ги обезглавяват по бързата процедура във Видин. Те залавят и известното писмо на копривщенци до Стоян Заимов от 21 април 1876 г. Това също показва, че турските служби са пуснали агентите си из цялата страна. В него гражданите от подбалканския град  пишат:

„Вчера на 20 април, предизвикани от някои събития – когато без да се даде повод от наша страна, по нареждане на властта се предприема арестуване на комитетските хора – видяхме се принудени да вдигнем въстание.” Турците узнават за подготовката на въстанието във Враца, което е трябвало да подкрепи четата на Хр.Ботев. Сведенията им стигат до Видин, откъдето изпращат подкрепление към Враца. Това се случва на 29 април 1876 г. В писмото си, властта в града пише:

„Турците узнават за подготовката на въстанието във Враца, което е трябвало да подкрепи четата на Хр. Ботйов!”