На мнозина може да се стори пресилено твърдението, че вече век и половина, личността на Христо Ботйов, не е истински обсъждана. Да си припомним обаче един друг дълго погребван текст, „Писмото до Христо Ботйов“ на писателя-емигрант Георги Марков, писано на стогодишнината от смъртта на поета-революционер, 2 юни 1976 г.: * „В името на братската и революционна дружба“, доц. Ангел Веков, в. Народно дело, Варна, 2 юни 1974 г. и „Някои данни за живота и дейността на руския ботевовед Евгений Захарович Волков“ от същия автор във: „В памет на академик Михаил Димитров: Изследвания върху Българското възраждане: [Сборник]. София, 1974. с. 543-558. Б. ред. 4 Отгоре на всичко в ада ти сигурно би намерил по-интересната част на човечеството. Старият грешник Бакунин, от когото ти толкова си се възхищавал, трябва да се е издигнал до ранг на помощник-дявол, приятелят ти Нечаев сигурно се пържи някъде в Деветия кръг, а другарят ти Стамболов, мушкан за милионен път с дяволския нож, би се опитал да ти обясни защо според него, ако ти не беше загинал във Врачанския балкан, само няколко години по-късно са щели така и така да те обесят. И нека ти кажа, драги Христо Ботйов, че аз вярвам на думите на Стефан Стамболов, въпреки че ти, може би, би ме погледнал с недоумение. Всеки твой поклонник би казал, че аз съм смахнат, защото от сто години насам всяка политическа партия, от най-дясна до най-лява, всяка фашистка или комунистическа организация, всяка власт – демократична или тоталитарна, всяка милиция или полиция те има за свое знаме, за свой герой, легенда, символ, светец. … … Никой от тях никога не се е интересувал от тебе, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, а не на тебе. Оттук нататък с твоето име в уста, боготворейки легендата, всички тия власти, и особено сегашната, щяха да унищожават всеки българин, който дръзнеше поне най-бледо да бъде като тебе. „Да живеем и се борим по ботевски“ стана лозунг за изкореняване на всичко ботйовско и за ликвидиране на всички горди и чисти чела, които биха се осмелили да бъдат като тебе. С твоята поезия на уста бяха смазани истински поети, с твоята свобода на уста беше наложено най-черно подтисничество, с твоята независимост на уста, България бе тласкана, тласкана и днес от една привидна зависимост в друга, с твоя героизъм на уста бяха отречени истинските геройства, с твоя безкомпромисен характер на уста България бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества… … Защото жестоката истина е, че запазвайки легендата за тебе, всяка година на втори юни ти биваш обесван!